Болгарский текст | Русский текст |
|
Връзката с Франсоаз ме е разглезила. | Франсуаз избаловала меня. |
Едва от месец съм тук и вече почвам да усещам самотата, макар че надали познавам нещо друго освен самотата. | Я здесь только месяц, а уже начинаю чувствовать одиночество, хотя мне едва ли знакомо еще что-нибудь, кроме одиночества. |
Все пак трябваше да я целуна - казвам си, като правя широки обиколки и сложни маневри, за да се добера през бариерите на еднопосочните улици до дома си. | "Все же надо было ее поцеловать", - говорю я себе, делая большие крюки и сложные маневры, чтобы, обогнув улицы с односторонним движением, добраться до своего дома. |
У нея, изглежда, поквареността е повече поза, отколкото същност. | Она, похоже, не так испорчена, как старается изобразить. |
Пък и каквато и да е, в края на краищата ще ми действува по-отморяващо, отколкото компанията на Тони. | И потом, какая бы она ни была, с нею мне все же приятней, чем в обществе Тони. |
Една млада приятелка, и то с такава физика, това не е малко нещо за такъв като мене, дето не е галеник на съдбата. | Иметь молодую приятельницу, да еще с такой статью, это уже что-нибудь да значит для человека, не избалованного судьбой, вроде меня. |
Да я целуна ли? Откъде-накъде? - възразявам си аз, когато най-после гарирам колата пред къщи. | Ее поцеловать? С какой радости? - возражаю я себе, подкатив наконец к дому. |