№ | Болгарский текст | Русский текст |
126249
>>> | - Стиска ме точно над китката. [17] | - Сжало руку вот здесь, повыше запястка. [17] |
126258
>>> | Те помълчаха, а през туй време първото продължи да дърпа ръката си, но безуспешно. [17] | Они помолчали. Мальчик все пытался выдернуть руку, но ничего не выходило. [17] |
126259
>>> | Слягането го бе хванало в тази подводна клопка, каменните блокове стояха огромни и хлъзгави и когато погледна нагоре, то видя колко големи са тези блокове и колко масивно стоят над него, студени, сенчести, мълчаливи. [17] | Усадка моста поймала его в подводный капкан. Каменные глыбы уходили вверх, огромные, скользкие, и, когда мальчишка поднял глаза, он увидел, какие они громадные и как они вздымаются над ним, холодные, угрюмые, молчаливые. [17] |
126277
>>> | То прегази бързея, на един дъх изкачи брега, премина между върбите и побивайки нозете си, продължи да тича към чифлиците. [17] | Он по мелководью перебежал реку, одним духом взлетел на откос, продрался через вербы и, не жалея ног, помчался дальше к усадьбе. [17] |
126284
>>> | Тогава всички се втурнаха към реката, както си бяха с вилите, един викаше: "Кука, кука вземете!", а друг събираше тичешком въже. [17] | Тогда все, прямо как были, с вилами в руках, бросились к реке, один кричал: "Багор, багор возьмите!", другой подбирал на бегу веревки. [17] |
126285
>>> | На хармана останаха само воловете, издигнали с въжета една купа до средата на сламената пирамида. [17] | На гумне остались одни волы, успевшие поднять на веревках копну до середины соломенной пирамиды. [17] |
126295
>>> | Той навлезе тичешком във водата, вдигна цяла водна завеса пред себе си и заплува право към каменната стена, за която бе закотвено детето. [17] | Он вбежал в воду, подняв завесу брызг, и поплыл прямо к каменной стене, приковавшей к себе мальчика. [17] |
126300
>>> | Хората от хармана не можаха да научат нищо повече за другото момче, пък и нямаше време да се занимават с него, защото трябваше да се спасява детето под моста. [17] | Ничего больше о третьем мальчике крестьяне с тока не смогли узнать, да и не до него сейчас было - надо было спасать паренька под мостом. [17] |
126319
>>> | Но то не спря, а продължи да тича към железопътната линия, стигна трасето, изкачи се босо между релсите и пак почна да тича, мъчейки се да стъпва върху траверсите, защото острият чакъл режеше петите му. [17] | Но он не остановился, а все бежал к железнодорожному полотну, добежал до насыпи, забрался на рельсы и припустил по линии, стараясь попадать на шпалы, потому что острая щебенка резала босые пятки. [17] |
126321
>>> | Видя в далечината дим, той наедряваше бързо, между дърветата се показа локомотивът, но момчето не слезе от линията, а продължи да тича, сетне забави крачките си, спря се, заразмахва наляво и надясно своето червено знаме, а локомотивът едрееше и релсите кънтяха силно в ушите му. [17] | Вдали он увидел струю дыма, она быстро приближалась, из-за деревьев вынырнул паровоз, но мальчик не сошел с полотна, а все бежал, потом наконец замедлил шаг и стал размахивать своим красным флагом, а локомотив все рос, и гул рельсов все громче отдавался в ушах. [17] |
126331
>>> | От вагоните почнаха да се смеят, като гледаха пръчката с вързаната за нея фланелка и няколко нанизани рибки, изсъхнали от слънцето. [17] | Пассажиры, глядя на прут с привязанной к нему майкой и несколькими высохшими на солнце рыбешками, засмеялись. [17] |
126354
>>> | Но щом другите им обясниха, че ръката е хваната като в клопка в това каменно гнездо и че отгоре тежат основите и целият мост, то пътниците почнаха веднага да коментират какво трябва да се направи, за да се измъкне ръката. [17] | Но когда им объяснили, что рука схвачена каменным капканом, а сверху давят опоры и весь мост, пассажиры стали обсуждать, что надо сделать, чтобы высвободить руку. [17] |
126355
>>> | Беше невъзможно да се разместят каменните блокове и железопътните пояси или пък да се повдигне целият мост. [17] | Однако рассчитывать на то, что можно будет сдвинуть каменные глыбы и железобетонные пояса или приподнять весь мост, было бы абсурдом. [17] |
126370
>>> | - Меки са - каза момчето. [17] | - Они мягкие, - сказал мальчик. [17] |
126371
>>> | - Абе, меки са, ама где да го знаеш, охлюва де. [17] | - Мягкие-то они мягкие, а все-таки кто ее разберет, улитку эту. [17] |
126372
>>> | С тия роги може да те убоде, да те закачи и да те хвърли на сто метра. [17] | Кольнет рогами, подцепит, да и забросит метров за сто. [17] |
126379
>>> | - Колко охлюви брахме през пролетта - каза момчето. [17] | - Мы сколько раз весной улиток собирали, - сказал мальчик. [17] |
126380
>>> | То каза тъкмо "брахме", защото децата ги беряха по тревата тъй, както се берат гъбите, или пък както се берат ябълките от дърветата. [17] | Он сказал "собирали", потому что дети собирали их в траве, как собирают грибы, или снимали с деревьев, как яблоки. [17] |
126391
>>> | Ама и мехури прави и се пукат. [17] | И пузыри пускает, а они лопаются. [17] |
126395
>>> | Па сме ги и варили, охлювите де. [17] | А еще мы их варили, улиток-то. [17] |
126401
>>> | Той умееше да обича и да се трогва, но не умееше да изрази това: не че селяните не умеят, има селяни, които умеят, и много черказци говорят вече хубаво, една уста като отворят, особено за политиката. [17] | Он умел и любить и волноваться, но не умел этого выразить; и не то чтоб все крестьяне не умели, есть крестьяне, которые умеют, и многие черказцы красиво эдак говорят, только дай случай, особенно о политике. [17] |
126407
>>> | Той продължи своя разговор с момчето, като се върна пак отначало, там, където бе казал, че охлювът може да те закачи с рогата си и да те хвърли на сто метра... [17] | Крестьянин продолжал разговаривать с мальчиком, опять вернувшись к тому, что улитка может подцепить кого хочешь своими рогами и отбросить на сто метров... [17] |
126408
>>> | А реката се люлееше безшумно, изсмукваше ги, отнасяше със себе си вкуса на момче и на селянин и си спомняше отново мечката с утаения пясък в бърните и очите, водопоя на сърните, черказките момичета, сухите пера на птиците, които летяха и докосваха отраженията си. [17] | А река, бесшумно колышась, омывала их и уносила с собой запах мальчика и крестьянина и снова вспоминала медведя, песчинки, осевшие у него на губах и в глазах, диких коз на водопое, черказских девушек, сухие перья птиц, которые пролетали, касаясь своих отражений. [17] |
126409
>>> | Реката течеше с лениво спокойствие, чужда на тревогата, струпана по бреговете й, отразена във водата, подвижна, объркана и същевременно безпомощна. [17] | Река текла с ленивым спокойствием, чуждая смятенью, нараставшему на ее берегах, отраженному в ее водах, деятельному и в то же время беспомощному. [17] |
126416
>>> | А дори и да можеше да се направи това, детето щеше да си остане хванато в каменното гнездо на моста. [17] | Да если бы даже и можно было это сделать, все равно мальчик остался бы в каменной ловушке моста. [17] |
126417
>>> | Половината свят стоеше мокър в реката, някои питаха дали не е по-добре да се повика бащата, по селяните от хармана казаха, че бащата е пикьор на главния път № 3 и че не е в селото, а и кой знае къде може да бъде намерен. [17] | Половина толпы стояла, мокрая, в реке; кто-то спросил, не лучше ли позвать отца мальчика, но крестьяне с тока сказали, что отец мальчика работает обходчиком на главном шоссе, в селе его сейчас нет, и вообще - кто знает, где его искать? [17] |
126428
>>> | Селяните се местеха от крак на крак неохотно и някак гузно, сякаш нозете им бяха изтръпнали. [17] | Крестьяне, точно у них затекли мышцы, переступали с ноги на ногу, неловко и виновато. [17] |
126450
>>> | А хората гледаха земята, гледаха пясъка, гледаха реката и се местеха от крак на крак, а някои викаха: [17] | А люди смотрели в землю, смотрели в песок, смотрели на реку и переступали с ноги на ногу, а некоторые говорили: [17] |
126457
>>> | Хората по бреговете и върху моста почнаха да се раздвижват пак, почнаха да се местят, уголемяваха или раздробяваха групите, слизаха от моста или се качваха пак горе, движеха се безсмислено, защото все пак трябваше нещо да се върши, и гледаха мъчението на майката, гледаха как тя отново се изправя н отново тръгва към моста и разбутва всички, и се удря о каменната стена, и изведнъж намира сили да почне да успокоява детето си, своето си дете, което я гледа със своите изсъхнали или по-точно пресъхнали вече очи. [17] | Люди на берегах и на мосту опять зашевелились, стали переходить с места на место, сливаясь в группы и разбредаясь снова, спускались с моста или поднимались на самую его середину, двигались безо всякого смысла, потому что надо же было что-то делать; они смотрели, как мучается мать, смотрели, как она снова встает и снова идет к мосту, и расталкивает всех, и бьется о каменную стену, и потом вдруг находит в себе силы утешать своего мальчика, своего сыночка, который смотрит на нее сухими, вернее, высохшими уже глазами. [17] |
126465
>>> | Как може да бъде трогната с думи каменната студенина? [17] | Можно ли растрогать словами эту холодную, каменную глыбу? [17] |