№ | Болгарский текст | Русский текст |
179382
>>> | Млад е още, но после ще стане огромен и зъл, ще близне небето с мълнии, ще разпори въздуха с тътен и ще паднат първите тежки капки дъжд, които могат да разтопят звездолета, да го разтворят като белезникава кашица. [24] | Оно еще молодо, но затем станет огромным и злым, лизнет небо молниями, пронзит воздух громом и уронит первые тяжелые капли дождя, который, играючи, растворит звездолет, превратит его в белесую кашицу. [24] |
179384
>>> | В средата на сухия сезон той идва и почва жътвата. [24] | Он приходит в середине сухого сезона и приступает к жатве. [24] |
179386
>>> | Не знам как долита, но събира твърдите стръкове и не поглежда към мен. [24] | Не знаю, как он прилетает, но здесь он собирает твердые стебли и никогда не глянет в мою сторону. [24] |
179387
>>> | Но ти не искаш да оставиш още малко от себе си, сърдиш се, пазиш спомените си, ала не можеш да ги възкресиш. [24] | А ты не желаешь оставить здесь ни единой частички самого себя, сердишься, бережешь свои воспоминания, но не можешь их воскресить. [24] |
179391
>>> | Все едно дали иска - в далечината вече се вижда умореният силует на Марина. [24] | Не имеет значения, хочет он или нет - вдали уже показался усталый силуэт Марины. [24] |
179393
>>> | Ветрецът откъм планината се опитва да разпилее косите й, но тя ги задържа в малката си шепа и върви спокойно, бавно. [24] | Ветерок с гор пытается растрепать ей волосы, но она придерживает их маленькой рукой и спокойно, медленно направляется к ним. [24] |
179398
>>> | Марина прави още няколко крачки и сяда направо върху сухата пръст. [24] | Марина делает еще несколько шагов и садится прямо на пересохшую землю. [24] |
179403
>>> | Тя е готова да ни изпразни съвсем. [24] | - Готова выжать нас до капли. [24] |
179406
>>> | А вие можете да разпилеете спомените си, равнината ще ги поеме. [24] | - А вы можете посеять свои воспоминания, равнина впитает их. [24] |
179407
>>> | Равнината има нужда от тях. И Големия Ароа. [24] | - Они ей необходимы. - Ей, и Великому Аруа. [24] |
179410
>>> | Мога да събуждам миналото и да го засявам тук, после идва Големия Ароа и коси стрък след стрък. [24] | - Я могу разбудить прошлое и засеять его здесь, а затем приходит Великий Аруа и пожинает стебель за стеблем. [24] |
179411
>>> | Тя чака, виждаш ли, чака. [24] | - Она ждет, ты же видишь, ждет. [24] |
179412
>>> | Тя иска пак да го направим." [24] | - Хочет, чтобы опять мы сделали это". [24] |
179420
>>> | Марина погалва нежно Змиевидната и миналото се събужда. [24] | Марина нежно гладит Змеевидную и прошлое воскресает. [24] |
179429
>>> | Той гледа едрия й корем, полюшван от вътрешни тласъци, пръстите й, впити до посиняване в кожените халки, и ходилата, които ритат пространството и търсят упора за напън. [24] | Он смотрит на вздымающийся, округлый живот, сотрясаемый внутренними толчками, на ее пальцы, впившиеся до посинения в кожаные ремни, на ступни, лихорадочно ищущие в воздухе опору для потуг. [24] |
179439
>>> | Аленият склон на главичката, втурнала се непреодолимо напред, надеждата на пъпната връв, разпъвана от меки тласъци. [24] | - Алая сфера головки, непреодолимо устремившейся вперед, надежда на пуповину, растягиваемую мягкими толчками. [24] |
179445
>>> | Искам да го видя. [24] | - Я хочу его видеть. [24] |
179448
>>> | Коленете й са все още отворени, палците притискат хълбоците, лицето й е жълто като уморена звезда, нещо разпъва гърдите й отвътре. [24] | - Ее колени все еще раскрыты, пальцы вжаты в пах, лицо желто, как усталая звезда: неведомая сила распирает грудь изнутри. [24] |
179454
>>> | Два часа болка, за да чуе един плач. [24] | Два часа боли, чтобы услышать этот крик. [24] |
179457
>>> | Мразиш ме, знам, защото мога да връщам спомените; заради това, че мога да връщам болката. [24] | - Ты меня ненавидишь, знаю, потому что я могу возвращать воспоминания; за то, что могу вернуть боль. [24] |
179466
>>> | Само аз мога да й давам този плач, а тя има нужда от него. [24] | - Только я могу дать ей этот крик, а он ей необходим. [24] |
179472
>>> | Само това мога да правя... [24] | - И могу только это... [24] |
180489
>>> | Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, между бистрия и студен чучур на барата, който като лястовичка пееше, деня и нощя, и между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. [25] | Хозяйский стол, как всегда, был накрыт под виноградными лозами между прозрачным и холодным ручьем, который, как ласточка, пел день и ночь в своем каменном желобе, и высокими кустами вечнозеленого самшита, темневшими у ограды. [25] |
180491
>>> | До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца - големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Те напълно оправдаваха турската дума: сомун душманларъ. [25] | Вместе с дядюшкой Марко, его старухой матерью и женой за столом сидела целая стайка детей, больших и маленьких; вооруженные ножами и вилками, они мгновенно опустошали все, что появлялось на столе, вполне оправдывая турецкое выражение: "На хлеб кидаешься, как на врага". [25] |
180493
>>> | - Яжте, татовата, да порастете! [25] | - Ешьте, детки, да растите большие! [25] |
180498
>>> | И паницата изреждаше всичкия народ. [25] | И миска обходила всех сидевших за столом. [25] |
180499
>>> | Очите на народа светваха, бузите се зачервяваха и той си облизваше с наслаждение устните. [25] | Глаза загорались, щеки покрывались румянцем, а Марко с наслаждением облизывался. [25] |
180501
>>> | - Нека да пият при мене - да не са жедни за вино. [25] | - Пусть пьют у меня на глазах, чтоб не было для них вино приманкой... [25] |
180502
>>> | Аз не ги ща да станат пияници, като пораснат. [25] | Я не хочу, чтоб они стали пьяницами, когда подрастут. [25] |
180504
>>> | Човек малообразован, от прежното време, той със своя естествен здрав смисъл разбираше добре човешката природа и знаеше, че онова, което се запрещава, по-силно се желае. [25] | Человек старосветский, необразованный, он от природы был одарен здравым смыслом, хорошо разбирался в людях и знал, что запретный плод всегда кажется слаще. [25] |