№ | Болгарский текст | Русский текст |
24516
>>> | От черния елегантен плимут, гариран двайсетина метра по-натам излизат Грейс и Сеймур и се запътват към насрещния бар, над който сияе червен неонов надпис "Тексас". [4] | Из элегантного черного "плимута", стоящего метрах в двадцати от меня, выходят Грейс и Сеймур и направляются в бар, над которым сияет красная неоновая вывеска: "Техас". [4] |
24517
>>> | Лицето на американеца е, както винаги, леко навъсено, а външността на секретарката му отново е придобила предишния си строг изглед - тъмен костюм, прибрани в кок коси и очила. [4] | Сеймур, как всегда, нахмурен, а его секретарша снова обрела прежний вид - она в темном костюме, в очках, волосы собраны в пучок. [4] |
24518
>>> | Една крачка повече, и двамата без друго биха ме забелязали. [4] | Сделай я еще шаг, и они бы меня заметили. [4] |
24527
>>> | "Само че вие не сте вече в професията - продължава да шепне американецът. [4] | "Только это уже не наша профессия, - продолжает Сеймур. [4] |
24539
>>> | Минавам веднаж, втори път, трети път, защото няма и помен от човека с каскет на карета и самолетна чанта. [4] | Прохожу мимо раз, другой, третий - человека в кепке и с самолетной сумкой нет и в помине. [4] |
24546
>>> | Гладът не ме мъчи вече твърде. [4] | Голод теперь не особенно меня мучит. [4] |
24547
>>> | В този град, след като си се освободил от излишното бреме на гордостта и гнусливостта, има винаги начин да задоволиш глада си. [4] | Если преодолеть в себе ненужные в данном случае щепетильность и брезгливость, в этом городе всегда можно как-то прокормиться. [4] |
24548
>>> | Аз почти всяка привечер прескачам до пазарището на Фредериксброгаде и макар да ми втръсва да се храня само с полуизгнили плодове и с някоя кутия сирене, смачкано при пренасянето, поне съм сигурен, че не ме заплашва гладна смърт. [4] | Почти ежедневно под вечер я наведываюсь на базар на Фредериксброгаде. Правда, от одной мысли, что я питаюсь гнилыми фруктами или брынзой, которую уронили и раздавили при перегрузке, меня порой бросает в дрожь, зато я теперь уверен, что голодная смерть мне не грозит. [4] |
24549
>>> | Не ме измъчва и страхът. [4] | Страх меня тоже не гнетет. [4] |
24550
>>> | Откритието, че Сеймур все още се намира в Копенхаген, разбира се, не е приятно, обаче аз съм добил вече такъв вид, та вероятно дори да се сблъскам с американеца, той няма да ме познае. [4] | Открытие, что Сеймур все еще находится в Копенгагене, конечно, не из приятных, однако у меня теперь такой вид, что, если бы мы даже столкнулись с ним лицом к лицу, он не смог бы меня узнать. [4] |
24553
>>> | Единственото, което ме измъчва, са разговорите със Сеймур. [4] | Единственное, что меня мучит, - это разговоры с Сеймуром. [4] |
24558
>>> | И аз преставам, но само за малко, само колкото за да сменя събеседника, а после отново се улавям, че бъбря с някого. [4] | И я перестаю, но лишь на короткое время, чтобы сменить собеседника. [4] |
24559
>>> | Разбира се, най-неприятното е, когато бъбря с американеца. [4] | А потом снова принимаюсь болтать с кем-нибудь. [4] |
24562
>>> | "За ваше сведение, майка ми предварително ме е отхвърлила, Уйлям. [4] | "К вашему сведению, Уильям, мать уже отвергла меня. [4] |
24564
>>> | "Вие нямате нищо и никого" - кима американецът. [4] | "У вас нет никого и ничего", - кивает Сеймур. [4] |
24574
>>> | "Любов от разстояние - продължава да се подсмива американецът. [4] | "Любовь на расстоянии, - посмеивается Сеймур. [4] |
24590
>>> | А ако подобни мисли все пак ме спохождат, то е навярно, защото почвам да откачам. [4] | А если подобные мысли все же порой меня осаждают, то, скорее всего, оттого, что нервы немножко сдают. [4] |
24596
>>> | - Никакво не е - казва едва чуто жената, като отмества поглед встрани. [4] | "Никого у меня нет, - едва слышится ответ женщины, которая при этом отводит взгляд в сторону. [4] |
24597
>>> | - Разведохме се... [4] | - Мы развелись... [4] |
24598
>>> | - Всъщност искам да кажа... разделихме се... [4] | Вернее было бы сказать... разошлись... [4] |
24599
>>> | Живяхме само два месеца и се разделихме, преди да сключим брак... така че не стана нужда да се развеждаме... [4] | Прожили вместе только два месяца и, не успев зарегистрироваться, разошлись. Так что и разводиться не понадобилось..." [4] |
24603
>>> | Тя мълчи и от мълчанието й е съвсем ясно какво иска да каже, а после ме поглежда, сякаш очаква да чуе нещо не за Тодоров, а за нас двамата, нещо като: "Хайде ела да вървим в къщи" - или друго от тоя род, обаче аз не произнасям нищо от тоя род, защото това значи старите истории отново да се повторят с претенциите и недоволствата, и натякванията. [4] | Маргарита молчит, но ее молчание достаточно красноречиво. Она с какой-то надеждой смотрит на меня. Взгляд ее говорит, что она ждет от меня других слов, чтобы они касались только нас обоих. Но я таких слов не говорю. Зачем возвращаться к старому - капризам, претензиям, намекам. [4] |
24604
>>> | Тъй че двамата продължаваме да мълчим и тя продължава да ме гледа, додето аз гледам нейде встрани, а когато най-сетне вдигам поглед, разбирам, че съм сам в тъмната улица, прислонен да си поема дъх до една ограда. [4] | Мы стоим молча, она смотрит на меня, а я гляжу в сторону. А когда я все же хочу взглянуть на нее, то обнаруживаю, что я совсем один на темной улице. [4] |
24607
>>> | Тогава именно тя ми каза, че Тодоров я е изоставил. [4] | Именно тогда она сказала мне, что Тодоров ее бросил. [4] |
24609
>>> | Тя не се сети дори за едно извинение или за една уговорка, че вече няма да ми натяква, а просто стоеше и чакаше да я извадя втори път от батака и аз вероятно наистина бих се опитал да го сторя, ако не чувствувах, че няма да извадя нея, а самичък ще хлътна, тъй като имаше неща, по които не се разбирахме с тая жена, и тия неща съвсем не се свеждаха до мебелировката на хола и до хладилника. [4] | Ей даже в голову не пришло попросить у меня прощенья и заверить меня, что она никогда не повторит своей ошибки. Нет, она просто стояла и ждала, уверенная, что я снова буду вытаскивать ее из беды, и я, вероятно, попытался бы это сделать, если бы не смутное предчувствие, что при всем желании мне ее не вытащить, а сам я неизбежно увязну, потому что на некоторые очень существенные вопросы мы с этой женщиной смотрели по-разному. [4] |
24610
>>> | Тя стоеше срещу мене на улицата и чакаше да заговоря, а аз стоях срещу нея и чаках тя да разбере, а после, като помълчахме доста по темата и като почнахме да усещаме неловкост от мълчанието, почти едновременно си протегнахме ръка и тя задържа един миг ръката ми в своята и ме погледна в очите и може би едва тогава усети, че което е било, то е минало, защото пусна ръката ми и продължи по пътя си. [4] | Она стояла передо мной и ждала, пока я заговорю, а я стоял и ждал, что она наконец поймет. И когда мы достаточно намолчались о том, что нас занимало, и стали испытывать неловкость от этого молчания, мы почти одновременно протянули друг другу руки; задержав на время мою руку в своей, она посмотрела мне в глаза и, может быть, только тогда почувствовала, что к былому возврата быть не может. Она выпустила мою руку и пошла своей дорогой. [4] |
24614
>>> | Аз винаги я наричах така, макар че името бе дълго, защото това идиотско "Марги", измислено от приятелките й, ме дразнеше. [4] | Я всегда ее звал именно так, хотя имя довольно длинное, а это идиотское "Марги", придуманное ее приятельницами, меня порядком раздражало. [4] |
24615
>>> | Ние просто се разминахме с нея в онова далечно утро и тя вероятно отново прехвърли мислено цялата вина върху мене и по-специално върху студенината ми, без дори за миг да допусне, че тая студенина ми е струвала доста усилия. [4] | Мы просто разминулись в то утро, и она, вероятно, снова свалила всю вину на меня, точнее, на мою холодность, даже не подозревая, чего мне стоила эта холодность. [4] |
24620
>>> | До тоя момент не бях се запитвал дали това е любов и дори да бих се запитал, навярно щях да реша, че не е, защото Маргарита никога не предизвикваше у мене поне един от симптомите, за които толкова се пише в книгите - виене на свят, задъхване, тръпки в колената, оглупяване, изобщо всички признаци на онуй болестно състояние, което е прието да се смята за висше щастие. [4] | До этого я даже не спрашивал себя, любовь это, нет ли, а если бы даже возник такой вопрос, я, наверно, ответил бы на него отрицательно, потому что не было у меня ни одного из тех симптомов, о которых пишут в книгах. [4] |
24621
>>> | Аз, разбира се, бях далече от намерението да обвинявам за това Маргарита, а още по-малко бях склонен да търся вина у себе си. [4] | Я, конечно, ни в коей мере не был склонен винить в этом Маргариту, да и за собой никакой вины не знал. [4] |