№ | Болгарский текст | Русский текст |
23825
>>> | - Нека вали! - свива рамене Сеймур. [4] | - Пусть идет! - пожимает плечами Сеймур. [4] |
23829
>>> | - Е, какво ще кажете? - подсеща ме американецът. [4] | - Ну, что вы скажете? - поторапливает меня собеседник. [4] |
23831
>>> | Той ме поглежда с леко трепване, сякаш не вярва на ушите си. [4] | Он смотрит на меня настороженно, словно не верит своим ушам. [4] |
23835
>>> | Нека не пресилваме нещата... [4] | К чему эти громкие слова?.. [4] |
23836
>>> | Сеймур издава нещо средно между въздишка и стенание и изкрещява: [4] | Из груди Сеймура вырывается не то вздох, не то стон: [4] |
23840
>>> | Гледам го смаян, не толкова от тая последна новина, колкото от гневното му лице, изгубило всякакъв помен от самообладание. [4] | Я смотрю на него, и меня изумляет не столько последняя новость, сколько то, что лицо его искажено злобой, на нем не осталось ни малейших признаков самообладания. [4] |
23841
>>> | През цялата тягост на нашата връзка, при всички перипетии на дебненето и на словесните схватки той нито веднаж не бе проявил раздразнение спрямо мене, не бе повишил тона, тъй че аз дори бях склонен да мисля, че високите тонове отсъствуват от регистъра му. [4] | С того момента, как началась эта гнетущая связь, при всех наших словесных схватках он ни разу не выказал раздражения, ни разу не повысил тон; я мог подумать, что высокие тона вообще отсутствуют в его регистре. [4] |
23842
>>> | А ето че сега този невъзмутим човек е повишил тона и е сменил цвета на лицето си. [4] | И вот, пожалуйста, этот невозмутимый человек повышает голос, лицо его багровеет. [4] |
23850
>>> | И ние мълчим и гледаме всеки пред себе си, додето дъждът навънка продължава да се лее с леко равно съскане. [4] | И пока на улице с однообразным шипением льет дождь, мы сидим молча, не глядя друг на друга. [4] |
23851
>>> | - Бих искал да забележа в паузата, че вие ме смаяхте с вашето избухване, Уйлям. [4] | - Пользуясь паузой, мне хотелось заметить, что вы меня поразили своим взрывом, Уильям. [4] |
23852
>>> | - Моля да ме извините. [4] | - Прошу извинить меня. [4] |
23856
>>> | - Да, да, за това ще говорим по-късно - откланя разсъжденията ми американецът. [4] | - Да, да, но об этом потом... - уклоняется гость. [4] |
23872
>>> | Жилището, в което се намираме, съвсем не е квартирата, позната на Грейс и на хората ви. [4] | Жилище, где мы сейчас находимся, совсем не та квартира, которую знают Грейс и ваши люди. [4] |
23874
>>> | Така че в момента, в който той посяга към задния си джоб, аз вече стрелям право в лицето му. [4] | Так что в тот момент, когда его рука устремляется к заднему карману, я уже стреляю прямо в лицо ему. [4] |
23879
>>> | Улавям го навреме, за да му спася едно излишно натъртване. [4] | Видя, что он сползает со стула, я вовремя подхватываю его, чтобы не набил лишних синяков. [4] |
23880
>>> | После вадя изпод кушетката предварително приготвеното въже с намерение да придам по-голяма устойчивост на американеца, като го привържа за облегалото. [4] | Потом достаю из-под кушетки заранее приготовленную веревку, чтобы, привязав гостя к спинке стула, придать ему большую устойчивость. [4] |
23881
>>> | Ала преди още да съм пристъпил към тая спасителна операция, променям решението си. [4] | Но в ходе этой операции меняю решение. [4] |
23888
>>> | Но аз се намирам в онова особено състояние, когато по време на съня съвсем ясно съзнаваш, че сънуваш. [4] | Но я нахожусь в том необычном состоянии, когда во время сна вполне ясно сознаешь, что ты видишь сон. [4] |
23890
>>> | По едно време тази мисъл, че съм забравил да затворя прозореца, става тъй настойчива, та се събуждам. [4] | Мысль, что я забыл закрыть окно, сверлит меня так настойчиво, что я просыпаюсь. [4] |
23891
>>> | В първия миг не мога да си дам сметка нито къде се намира прозорецът, нито къде се намирам аз самият. [4] | В первую минуту я не могу сообразить, где находится это окно и где нахожусь я сам. [4] |
23896
>>> | Цигарата, която запалвам, е влажна и горчи, но все пак върши работа като заместител на закуската. [4] | Сигарета отсырела и горчит, но завтрак все же заменяет. [4] |
23897
>>> | Първото ми хрумване, додето вдишвам порциите горчив дим, е, че трябва да се измъкна от тоя храсталак и да намеря някое по-сигурно и ако е възможно, по-слънчево място, за да дочакам времето, когато ще се отправя на летището, дето на мое разположение се намира завереният вече билет за Будапеща. [4] | Пока я вдыхаю порции горького дыма, первая мысль, которая приходит мне в голову, - необходимо выбраться из этого кустарника, найти место более подходящее, по возможности сухое, и дождаться там, когда наступит время отправляться на аэродром, где меня уже ждет билет на будапештский рейс. [4] |
23898
>>> | Втората ми мисъл е, че е глупаво да убивам времето с мечти. [4] | Вторая мысль убеждает меня, что нечего предаваться глупым мечтаниям. [4] |
23900
>>> | Поне за мене. [4] | Во всяком случае, для меня. [4] |
23903
>>> | Това са опитни хора, разполагащи с всички помощни средства, включително и тия на местната полиция, така че напразни са надеждите ми за някаква по-дълга отсрочка. [4] | Ведь это очень опытные люди, к их услугам все подручные средства, в том числе местная полиция. Так что напрасны мои надежды на сколько нибудь продолжительную отсрочку. [4] |
23905
>>> | Поне за мене. [4] | Во всяком случае, для меня. [4] |
23912
>>> | А додето се изясни положението, най-удобното за мене място е някой квартал, достатъчно отдалечен от центъра и достатъчно оживен, за да не привличам вниманието. [4] | А пока она будет выясняться, мне лучше находиться подальше от центра, в местах достаточно людных, чтобы не привлекать внимания. [4] |
23918
>>> | Когато плащаш едно кафе с петстотин крони, това се, запомня, а днес съвсем не държа да ме запомнят където и да било. [4] | Если человек выкладывает пятьсот крон, чтобы расплатиться за чашку кофе, такое запоминается, а мне это совсем ни к чему. [4] |
23919
>>> | Ала преди да променя решението си, ръката ми вече е изминала пътя до джоба и аз стигам до откритието: портфейлът ми липсва. [4] | Однако, прежде чем я изменил свое решение, моя рука все же достигает кармана и делает немаловажное открытие: в кармане бумажника нет. [4] |
23923
>>> | Установявам, че те са на мястото си, но боя се, че оттук нататък тия документи няма да ми свършат много работа. [4] | Они на месте, но боюсь, что эти документы меня теперь не выручат. [4] |