№ | Болгарский текст | Русский текст |
178291
>>> | Примка на времето, която стяга сърцето. [23] | Время стягивает петлю на нашем сердце. [23] |
179348
>>> | Ръката му с отвращение докосва непохватното и пълнокръвно тяло на Змиевидната, плъзва се по вкостените люспи на гръбначния хребет и достига меките слизести гънки под шията й. [24] | Его рука с отвращением прикасается к неуклюжему полнокровному телу Змеевидной, ползет по окостенелой чешуе спины, застывая в мягких, слизистых складках под шеей. [24] |
179350
>>> | Разпилей спомените си. [24] | Посей свои воспоминания. [24] |
179351
>>> | Равнината е голяма, ще ги поеме. [24] | Равнина необъятна, она поглотит их. [24] |
179352
>>> | Ще избуят, ще направят ливада от вкоренени преживелици с твърди стъбла, устойчиви срещу времето и вятъра. [24] | Они прорастут, зашумят густыми, крепкими злаками пережитого - неподвластными порывам ветра и времени. [24] |
179356
>>> | Сребристата игла на звездолета е забила връх в утринното небе в очакване да събуди с грохота и плазмените си облаци стартовата позиция. [24] | Серебристая игла звездолета пронзает утреннее небо в предчувствии грохота и плазменного вихря старта. [24] |
179358
>>> | Ще завали горчив дъжд, кората ще го изсмуче и даде на семенцата живот. [24] | Пойдет горький дождь, кора поглотит его и даст жизнь семенам. [24] |
179361
>>> | Половин година съм мъртва, тънка и прозрачна като ципа на семе, а после обикалям сама земята и търся какво ново е нарисувал дъждът. [24] | Полгода я мертва, тонка и прозрачна, как пленка семени, а затем в одиночестве обхожу землю и ищу, что нового нарисовал дождь. [24] |
179371
>>> | Трябва да преглътне страха и отвращението - вместо благодарност, а гледа някъде встрани и мълчи. [24] | Необходимо сглотнуть страх и отвращение - вместо благодарности, а он глядит в сторону и молчит. [24] |
179375
>>> | Помня - кожата й е рогова, каза, от киселината, която вали вместо дъжд. [24] | Помню: "...кожа, ороговевшая от кислоты, выпадающей здесь дождем". [24] |
179376
>>> | Така помисли, когато ме видя за първи път и докосна убиеца, който виси на колана ти. [24] | Ты подумал это, увидев меня впервые, и потянулся к убийце, висевшему на ремне. [24] |
179382
>>> | Млад е още, но после ще стане огромен и зъл, ще близне небето с мълнии, ще разпори въздуха с тътен и ще паднат първите тежки капки дъжд, които могат да разтопят звездолета, да го разтворят като белезникава кашица. [24] | Оно еще молодо, но затем станет огромным и злым, лизнет небо молниями, пронзит воздух громом и уронит первые тяжелые капли дождя, который, играючи, растворит звездолет, превратит его в белесую кашицу. [24] |
179386
>>> | Не знам как долита, но събира твърдите стръкове и не поглежда към мен. [24] | Не знаю, как он прилетает, но здесь он собирает твердые стебли и никогда не глянет в мою сторону. [24] |
179387
>>> | Но ти не искаш да оставиш още малко от себе си, сърдиш се, пазиш спомените си, ала не можеш да ги възкресиш. [24] | А ты не желаешь оставить здесь ни единой частички самого себя, сердишься, бережешь свои воспоминания, но не можешь их воскресить. [24] |
179395
>>> | - И двамата сме уморени. [24] | - Мы оба устали. [24] |
179406
>>> | А вие можете да разпилеете спомените си, равнината ще ги поеме. [24] | - А вы можете посеять свои воспоминания, равнина впитает их. [24] |
179409
>>> | А това са посадени спомени. [24] | - А ведь это всходы воспоминаний. [24] |
179415
>>> | - На мен ми омръзна! [24] | Мне это надоело! [24] |
179417
>>> | Правили сме го десет пъти, с всичките му ужасни атрибути. [24] | Мы уже десять раз прошли через это, со всеми ужасными подробностями. [24] |
179425
>>> | Нещо непрекъснато ме прерязва през кръста. [24] | - Поясницу будто пилят пилой. [24] |
179428
>>> | Ще се казва Еуропио и ще е много умен и красив, нали? [24] | - Назовем его Еуропио, он будет очень умным, правда? [24] |
179438
>>> | Кръв по меката кожа на ръкавиците, дишаща на едри глътки плът, покрита от изпънати в усилия капиляри, които пулсират. [24] | - Кровь на перчатках, судорожно глотающая воздух плоть, усеянная вздувшимися от усилий, пульсирующими капиллярами. [24] |
179439
>>> | Аленият склон на главичката, втурнала се непреодолимо напред, надеждата на пъпната връв, разпъвана от меки тласъци. [24] | - Алая сфера головки, непреодолимо устремившейся вперед, надежда на пуповину, растягиваемую мягкими толчками. [24] |
179440
>>> | Човече, дошло стотици милиони километри след зачатието си под светлината на комета. [24] | - Человечек, появившийся на свет через сотни километров после зачатия под лучами кометы. [24] |
179446
>>> | Но след минута плачът секва, колената се отпускат до коремчето, устните бързо посиняват и пулсомерът спира стрелката си на нула. [24] | Но через минуту крик обрывается, колени подтягиваются к животику, губы катастрофически синеют и стрелка пульсометра замерзает на нуле. [24] |
179447
>>> | Тя лежи върху сухата пръст, на няколко метра от лигавата паст на Змиевидната. [24] | Она лежит на сухой земле, в нескольких метрах от слюнявой пасти Змеевидной. [24] |
179457
>>> | Мразиш ме, знам, защото мога да връщам спомените; заради това, че мога да връщам болката. [24] | - Ты меня ненавидишь, знаю, потому что я могу возвращать воспоминания; за то, что могу вернуть боль. [24] |
179459
>>> | Вие винаги искате болката, тази болка, защо толкова ме мразиш? [24] | - Вам нужна эта боль, за что же ты тогда меня ненавидишь? [24] |
179468
>>> | Ще я скрия в моята кухина, докато мине дъждовалежът, а после тя ще разпилява спомените си. [24] | - Я спрячу ее в своей полости, пока не кончатся дожди, а затем она будет сеять свои воспоминания. [24] |
179469
>>> | Този спомен - плач след два часа болка. [24] | - Это воспоминание - крик после двух часов боли. [24] |