№ | Болгарский текст | Русский текст |
72107
>>> | - Все пак, Джо, не можеш да откажеш, че има и луксозни жени... Има и луксозни, Джо... [12] | - Все-таки ты не станешь отрицать, что есть и шикарные женщины. Ведь не станешь? [12] |
72110
>>> | Именно понеже са луксозни, някой преди тебе и мене се е сетил да ги набара... [12] | Именно потому, что они шикарные, кто-то уже прибрал их к рукам... до тебя и до меня. [12] |
72113
>>> | - Такава пречка е, та идва момент, когато... когато почваш да се питаш струва ли си да поемаш толкова рискове за една... за една жена, та ако ще и да е луксозна като кадилак... [12] | - Мешает, Питер, да так, что... в какую-то минуту начинаешь спрашивать себя, стоит ли... стоит рисковать из-за женщины, пусть даже она шикарна, как "кадиллак". [12] |
72114
>>> | Въпросът действително заслужава зряло размисляне, така че отправям се наново да инспектирам тоалетните места. [12] | Эта мысль в самом деле заслуживает серьезных размышлений, и я снова вынужден отправиться на инспекцию. [12] |
72115
>>> | А когато се връщам, без особена изненада установявам, че на дъното на чашата ми наново се е утаило нещо белезникаво. [12] | По возвращении я опять устанавливаю наличие в стакане белесой жидкости. [12] |
72116
>>> | Би трябвало наистина да го информирам за предимствата на ампулите. [12] | Нет, в самом деле, надо бы сказать ему про ампулы. [12] |
72117
>>> | Този път чашата ми предвидливо е поставена по-навътре за избягване на аварията, обаче аз нямам и намерение да причинявам авария. [12] | Мой стакан поставлен поближе к середине стола - во избежание аварии. Но я не собираюсь устраивать аварии. [12] |
72120
>>> | Изчаквам Дейви да се обърне към бара, защото в тоя час Дейви е единственият свидетел на следобедния ни запой, сетне разклащам енергично чашата и я изливам в отдавна избраното място - една от саксиите с бегонии, наредени край витрината. [12] | Выждав, когда Дейви отвернется к бару - потому что в этот час Дейви - единственный свидетель нашей беседы, - я энергично разбалтываю смесь в моем стакане и выплескиваю ее в давно намеченное место - горшок с бегонией, стоящий на подоконнике. [12] |
72121
>>> | Не съм сигурен дали от тая бегония вече ще стане човек - всичко зависи от туй, доколко издържа на пиене и на приспивателни - но предпочитам експериментът да се осъществи върху нея, вместо върху мене. [12] | Не знаю, что после этого будет с цветком, - все зависит от того, насколько он вынослив к алкоголю и снотворным: но лучше экспериментировать над растением, чем над собой. [12] |
72122
>>> | Сетне си наливам малко скоч от чашата на Джо, за да не бъде моята съвсем празна и застивам в позата на пиянска омърлушеност. [12] | Чтобы не возбуждать подозрений, отливаю в свой стакан виски из стакана Райта и застываю в позе пьяного отупения. [12] |
72123
>>> | - Тоя глупак Оливър сега намерил да ме занимава с фактурите си - чувам няколко минути по-късно недоволната реплика на Райт, който наново се е появил, обвеян от люляковия си аромат. [12] | - Этот дурак Оливер! Нашел время! Пристает с какими-то накладными. Это говорит Райт. Он возвращается за столик, а с ним - упоительный аромат сирени. [12] |
72126
>>> | - Оливър е пигмей - додава Джо, като сяда на мястото си. [12] | - Оливер - пигмей, - заявляет решительно Джон. [12] |
72127
>>> | - Той е именно от хората... от тия хора, Питър, които са готови да дремят цял живот зад тезгяха... цял живот, разбираш ли, за шепа медни пенсове... [12] | - Он как раз из тех людей, Питер... как раз из тех людей, которые готовы всю жизнь дремать за прилавком... понимаешь, всю жизнь... за горсть медяков... [12] |
72129
>>> | Що се отнася специално до моя скоч, ако ме не лъже паметта, не успявам изобщо да го допия. Сънливостта все повече ме обзема и колкото да се боря с нея, най-сетне се налага да призная, че отивам да спя. [12] | Если мне не изменяет память, свою порцию я так и не могу допить - такая дрема одолевает меня, и как я с ней ни борюсь, приходится в конце концов заявить, что я иду спать. [12] |
72130
>>> | Лесно е да се каже "отивам". [12] | Легко сказать "иду!". [12] |
72131
>>> | Едва се изправям, за да установя не без известна изненада, че краката едва ме държат. Налага се прочее Райт да ме хване под ръка и да ми помогне да стигна до родната "Аризона". [12] | Я встаю из-за столика и с удивлением чувствую, что ноги меня не слушаются, так что Райт вынужден взять меня под руку и отвести в родную "Аризону". [12] |
72133
>>> | О, мистър Райт! - възклицава добрата Дорис, когато ни вижда да влизаме с кандилкане в хотела. [12] | О, мистер Райт! - восклицает добрая Дорис, когда мы с Райтом, пошатываясь, входим в готиницу. [12] |
72136
>>> | - Случва се и в най-знатните семейства, скъпа Дорис - опитвам се с мъка да изломотя. [12] | - С кем не случается, дорогая Дорис, - бормочу я. [12] |
72137
>>> | - Оставете го спокойно да спи до заранта и ще му мине - съветва я Райт, който вероятно от чистия въздух на Дрейк-стрийт внезапно е поизтрезнял. [12] | - Ему надо выспаться, и к утру все как рукой снимет, - говорит Райт: сам он неожиданно протрезвел - должно быть, от чистого воздуха Дрейк-стрит. [12] |
72138
>>> | - Може би трябва да му помогнем с нещо... - мърмори угрижено жената. [12] | - Может, ему надо чем-то помочь, - озабоченно говорит Дорис. [12] |
72140
>>> | - Оставете го да спи, и толкова. [12] | - Уложим его в постель, больше ему ничего не надо. [12] |
72141
>>> | - Добре, добре, вие по-добре знаете - бърза да се съгласи Дорис, която познава въздействието на уискито само по скромните дози, поднасяни й в моята стая. [12] | - Что ж, вам лучше знать, - соглашается Дорис, которой действие виски на человеческий организм известно только по скромным угощениям в моем номере. [12] |
72142
>>> | Качваме се прочее криво-ляво горе, ала аз вече съм като парцал и се налага Райт майчински, макар и без излишна нежност, да ме изпружи на леглото. Оборва ме тутакси дълбок сън. [12] | С большим трудом я кое-как поднимаюсь на свой этаж и добираюсь до номера, но тут силы окончательно покидают меня, и Райту приходится с материнской заботливостью - но без материнской нежности - положить меня на кровать, после чего меня тут же одолевает глубокий сон. [12] |
72143
>>> | Но колкото и да е дълбок тоя сън, успявам да установя, че люляковото дърво прескача до свързаната със стаята ми малка кухничка, сетне се връща, изпушва една цигара, побутва ме енергично няколко пъти, за да провери дали наистина съм заспал чак тъй непробудно, после отново се отбива в кухнята, връща се повторно, излиза, заключва вратата отвън и накрая пъхва ключа през пролуката под вратата. [12] | Но как он ни крепок этот сон, я все же понимаю, что сиреневый куст ненадолго забегает на кухню, потом возвращается, садится в кресло, выкуривает сигарету и принимается энергично трясти меня за плечо. Убедившись, что я сплю непробудным сном, он опять уходит в кухню, а через минуту вообще покидает мой номер, заперев дверь снаружи на ключ, который потом просовывает под дверь. [12] |
72145
>>> | Една съвсем лека миризма, ала която подир съответно насищане на атмосферата би могла да се превърне в смъртоносно ухание. [12] | Совсем легкий запах. Но при соответствующей насыщенности атмосферы он может стать смертельным. [12] |
72146
>>> | Райт вероятно разчита на обстоятелството, че тия стари хотели винаги повече или по-малко миришат на газ, а също и на благоприятното време: ще минат часове, докато малцината клиенти на "Аризона" започнат да се прибират. [12] | Должно быть, Райт надеется на то обстоятельство, что в старых зданиях, особенно в старых гостиницах, всегда слегка попахивает газом. Да и время суток благоприятное: постояльцы "Аризоны" еще не скоро вернутся в свои номера. [12] |
72147
>>> | Половин час по-късно, след като отдавна съм станал и съм отворил прозорчето отдушник в кухнята, без обаче да спирам още газта, разбирам, че Джо е бил достатъчно съобразителен, за да си осигури още един помощен елемент: [12] | Только через полчаса, когда я уже давно встал и открыл форточку в кухне (но газовый кран еще не закрыл), выясняется, что сообразительный Джон дополнительно подстраховался. [12] |
72150
>>> | - Не е възможно да съм го забравила - раздава се по стълбите и гласът на Дорис. [12] | - Я не могла оставить кран открытым! - возражает Дорис. [12] |
72151
>>> | - Е, как да не е възможно, когато току-що сам го затворих? [12] | - Как не могла, когда я только что его закрыл! [12] |
72153
>>> | Сега вече леката миризма, прецеждаща се изпод вратата ми, дори да бъде усетена, може спокойно да намери невинното си обяснение. [12] | Значит, даже если кто-то и почувствует запах газа, идущий из моего номера, ему найдется простое объяснение. [12] |