№ | Болгарский текст | Русский текст |
166106
>>> | На другия ден той намери начин да откаже в Белград сделката. [22] | На другой день он отказал в сделке. [22] |
166110
>>> | На двора някой изваждаше големите медни казани за събиране на дъждовна вода. [22] | Во дворе кто-то выволакивал наружу огромные медные котлы для сбора дождевой воды. [22] |
166111
>>> | Металът звънтеше по калдъръма. [22] | Металл звонко гремел по брусчатому настилу. [22] |
166114
>>> | По тоя отмерен и тържествен тропот старият позна файтона на Грудя. [22] | По этому отмеренному, торжественному топоту старик узнал экипаж Груди. [22] |
166132
>>> | По устните му мина бегла усмивка и смекчи чертите на лицето му. [22] | Мимолетная улыбка осветила его лицо, слегка смягчив суровые черты. [22] |
166134
>>> | - В туй време човек с радост чака гости... [22] | - В такую погоду всякий гость желанен... [22] |
166148
>>> | - Впрочем за търговията - продължи той, като отърси първата пепел от цигарата си - няма никога мъртво време. [22] | - Впрочем, для торговли, как я считаю, не бывает мертвых сезонов и плохой погоды. [22] |
166151
>>> | То дразнеше устабашията и той реши да промени разговора. [22] | Это вызывало у Джумалии раздражение, и он решил сменить тему разговора. [22] |
166152
>>> | - С чичо ви се познаваме от Цариград - каза той. [22] | - С вашим дядей мы знакомы еще по Константинополю, - сказал он. [22] |
166153
>>> | - Виждали сме се два-три пъти там... [22] | - Виделись пару раз... [22] |
166158
>>> | - Английски платове, австрийски сукна и ден след ден ние угасваме... [22] | - Английские ткани, австрийские сукна... И скоро от нас ничего не останется... [22] |
166160
>>> | - Търговията е като политиката - рече той, - човек трябва навреме да усеща накъде вървят нещата. [22] | - Торговля - что твоя политика, - сказал он. - И тут, и там человек должен вовремя почувствовать, куда дует ветер. [22] |
166161
>>> | - То едно е да усещаш - отвърна Джумалията, - а друго е открай време да си свързан с един еснаф, да познаваш тънкостите му, да претегляш стоката от пръв поглед. [22] | - Одно дело чувствовать, - ответил Джумалия, - другое дело - долгие годы заниматься каким-то ремеслом, знать его до тонкостей. [22] |
166165
>>> | - Законите, както всичко на този свят, са до време. [22] | - Законы, как и все на этом свете, до поры, до времени. [22] |
166193
>>> | - Готви ли се война, оръжие се търси винаги - отвърна Грозев, - стига да го предложите навреме. [22] | - Война неминуема, а оружие всегда нужно, - ответил Грозев, - надо только вовремя его предложить. [22] |
166199
>>> | Откъм Сахаттепе се чуха три отмерени удара на градския часовник. [22] | С Сахаттепе донеслись три отмеренных удара городских часов. [22] |
166211
>>> | Гостът спря за миг поглед върху голямата, изписана с червено цифра на годината, после отмести спокойно чашката пред себе си и стана, като закопчаваше бавно връхната си дреха. [22] | На секунду взгляд его уперся в эту большую красную цифру, потом он спокойно отодвинул рюмку и поднялся, застегивая пуговицы на пальто. [22] |
166213
>>> | Лука тръгна с фенера пред госта, като се обръщаше от време на време и осветяваше стъпалата. [22] | Лука пошел вперед, освещая фонарем дорогу. [22] |
166216
>>> | "Какъв народ сме... - мислеше с трескава болезненост той, - калпав, долен... Изклаха де що има свят, затриха цели градове, всеки ден дигат бесилки, а ние от лакомия за алтъни и душа, и всичко продаваме. [22] | "Что же это творится... - думал он с горечью. - Сколько народу уничтожено, целые города стерты с лица земли, каждый день на площади виселицы строят, а мы за золото и душу свою продать готовы. [22] |
166223
>>> | - Откак напуснахме Одеса, не сме се виждали. [22] | - Ведь мы не виделись с тех пор, как уехали из Одессы. [22] |
166232
>>> | Анатолий Александрович Рабухин беше трийсет, трийсет и пет годишен, с кестеняви коси и приятен свеж изглед на лицето. Дребен помешчик в Херсонска губерния, той познаваше семейството на Христо Джумалиев от Одеса и тази вечер се бе отбил у тях, минавайки през града на път за Цариград. [22] | Анатолий Александрович Рабухин, богатый помещик из Херсонской области, был лет тридцати-тридцати пяти, с каштановыми волосами и миловидным, свежим лицом. Он был знаком с семьей Христо Джумалиева по Одессе. Находясь проездом в Болгарии по пути в Константинополь, решил повидаться. [22] |
166233
>>> | С Христо го свързваха сърдечни и приятелски спомени от времето, когато българинът поддържаше кантора за вълна в Одеса. [22] | С Христо его связывали сердечные, дружеские воспоминания о тех днях, когда болгарин держал в Одессе контору по продаже шерсти. [22] |
166235
>>> | В живота си той отделяше за търговия най-малко време от всичко. [22] | Меньше всего внимания он уделял именно ей. [22] |
166241
>>> | Той чувствуваше, че светът наистина трябва да бъде променен, но дълбоко в себе си се страхуваше от този пожар, който заедно с всичко останало щеше да изгори и толкова красиви неща, създадени от хората. [22] | Он чувствовал, что мир действительно нужно изменить, но глубоко в душе боялся пожара, в котором неминуемо сгорит и все прекрасное, созданное человеческими руками. [22] |
166244
>>> | Именно в читалните на Одеса Христо беше срещнал Анатолий Рабухин. [22] | Именно в читальнях Одессы и встретил Христо Анатолия Рабухина. [22] |
166248
>>> | Този удар завари семейството му объркано, а кантората - с неуредени сметки и неизяснено положение. [22] | Для семьи его смерть была тяжелым, непоправимым ударом. Кроме того, ее экономическое положение пошатнулось. [22] |
166251
>>> | След смъртта на Христо прегледа сметките на кантората, прати това, което трябваше да се издължи, и писа на снаха си да ликвидират всичко и да се приберат в Пловдив. [22] | Он лишь бегло просмотрел счета, оставшиеся после брата, распорядился отправить товар, который по договору должен быть отправлен, и написал снохе письмо, советуя все продать и возвращаться в Пловдив. [22] |
166253
>>> | С помощта на Рабухин и на други приятели и българи в продължение на два месеца сметките бяха сложени в ред и един ден в края на август миналата година, изпратени до кораба от Рабухин и жена му, Джумалиеви - майката и дъщерята - отпътуваха за България. [22] | С помощью Рабухина и других приятелей Христо - русских и болгар - за два месяца счета были приведены в порядок, и в конце августа прошлого года мать и дочь Джумалиевы отбыли по морю из России в Болгарию. Их провожали Рабухин и его жена. [22] |
166260
>>> | Времето лети... [22] | А время неумолимо бежит... [22] |
166262
>>> | - Не настояваме - каза Наталия, - но ни е мъчно... Знаете колко ни напомняте за живота в Одеса. [22] | - Не смею вас задерживать, - сказала Наталия, - но знайте, что вы причиняете нам боль, ведь с вами связаны наши воспоминания о жизни в Одессе. [22] |