№ | Болгарский текст | Русский текст |
64560
>>> | - Да, но не в тоя сексуален смисъл, в който вие, изглежда, сте я разбрали. [11] | - Да, но не в этом, не в сексуальном смысле, как вы это поняли. [11] |
64562
>>> | Нека да не преувеличаваме - избъбрах примирително. [11] | Стоит ли преувеличивать... [11] |
64565
>>> | - Нека да не преувеличаваме - повтарям. [11] | - Стоит ли преувеличивать? - примирительно повторяю я. [11] |
64569
>>> | - Ако смятате, че такава крепост като Флора може да бъде превзета за една нощ... [11] | - Если вы полагаете, что такую крепость, как Флора, можно взять за одну ночь... [11] |
64570
>>> | - И колко още нощи са ви нужни, за да овладеете напълно укреплението? [11] | - И сколько же вам понадобится, чтобы полностью овладеть этой цитаделью? [11] |
64571
>>> | Хиляда и една нощ? [11] | Тысяча и одна ночь? [11] |
64573
>>> | - Ирониите ви почват да стават безвкусни, мила. [11] | - Ваша ирония становится безвкусной, милая. [11] |
64575
>>> | Изглежда, все пак ме ревнувате. [11] | Но возможно, вы все-таки ревнуете. [11] |
64579
>>> | - Не знам как да ви убедя, че за нищо друго не съм мислил. [11] | - Не знаю, как вас убедить, но я ни о чем другом и не думал. [11] |
64583
>>> | - Това не е трудно да се отгатне. [11] | - Об этом нетрудно догадаться. [11] |
64590
>>> | Иначе бижутерите нямаше кому да ги продават. [11] | Иначе ювелирам было бы некому их сбывать. [11] |
64593
>>> | - По тази линия мисля, че можете да бъдете спокойна. [11] | - Вы можете быть вполне спокойны. [11] |
64596
>>> | Кретените затова са кретени, за да бъдат използувани от умните. [11] | Кретины для того и существуют, чтобы быть орудием в руках умных. [11] |
64601
>>> | Продължихме още известно време в тоя тон, ала за да не се покаже съвсем неблагодарна, Розмари все пак призна, че сведенията ми не са без значение, и изрази надежда, че ще успея в най-близко време да изясня още някои подробности и изобщо да превзема напълно масивната крепост, без това да предполага непременно, че трябва да се катеря върху нея в буквалния смисъл на думата. [11] | Мы продолжали разговор в том же духе еще какое-то время. Однако, чтобы не показаться совсем неблагодарной, Розмари все же признала, что мои сведения небесполезны, и выразила надежду, что в ближайшее время я выясню еще кое-какие детали и окончательно овладею этой крепостью - конечно, не карабкаясь на ее стены в буквальном смысле слова. [11] |
64603
>>> | Съвсем лека, колкото да не заврим от жега. [11] | Едва ощутимый холодок - чтобы мы не закипели в пылу страстей. [11] |
64604
>>> | Изкачвам се до спалнята, за да хвърля през процепа на завесата бегъл проверовъчен поглед към насрещната вила. [11] | Поднявшись в спальню, я окидываю взглядом соседнюю виллу. [11] |
64606
>>> | След две поредни убийства на едно и също място хората почват да добиват трудови навици и всичко върви по-бързо. [11] | После двух убийств подряд в одном и том же месте люди приобретают определенные трудовые навыки, и все делается быстрее. [11] |
64608
>>> | Ням и все пак по своему красноречив: значи Розмари не е отишла да успокоява онова бледо същество. [11] | Немой - и все же говорит мне кое-что: значит, Розмари не пошла успокаивать то немощное существо. [11] |
64609
>>> | Или ако е отишла, вече е изпълнила задачата си. [11] | А может, уже раньше исполнила свою задачу. [11] |
64610
>>> | Няма какво повече да правя в тая празна вила, освен да чакам някой да се вмъкне, за да види и моята сметка. [11] | Мне больше нечего делать в этой пустой вилле, разве что ждать, пока кто-нибудь пожалует и по мою душу. [11] |
64611
>>> | Излизам и поемам по алеята към гората просто за да се разтъпча и да погледна как се представя ситуацията отвън. [11] | Я выхожу и иду по аллее в сторону леса, просто чтобы немного размяться и попробовать взглянуть на ситуацию со стороны. [11] |
64612
>>> | Гората ме обгръща бавно, сенчеста и прохладна - една колонна зала, тържествена и тиха, зад чиито колонади, там в далечината, прозира смарагдовозеленото поле, а по-натам синята верига на планините, а още по-натам - заснежените грамади на високите върхове, над които синее небето. [11] | Лес, этот тихий и прохладный колонный зал, неторопливо заключает меня в свои объятья; за его колоннадами, там, вдали, просматривается изумрудно-зеленое поле, за ним - голубая цепь гор, а еще дальше - заснеженные громады альпийских вершин, над которыми синеет небо. [11] |
64613
>>> | Завивам по пътеката, за да поседна на първата срещната скамейка, обаче скамейката се оказва заета. [11] | Я сворачиваю на тропинку, чтобы посидеть на первой попавшейся скамье, но скамья, оказывается, занята. [11] |
64616
>>> | Девойката трепва, когато вижда да се приближавам, но аз бързам да я успокоя: [11] | Заметив мое приближение, девушка вздрагивает, но я спешу ее успокоить: [11] |
64619
>>> | - Мисля, че съм ви виждала вече - кима девойката, която, както споменах по-рано, навярно отива към трийсетте. [11] | - Мне кажется, я вас уже видела, - кивает девушка, которой, как я уже имел случай заметить, наверняка под тридцать. [11] |
64620
>>> | - Ще разрешите ли да седна за минутка? [11] | - Вы мне позволите присесть на минутку? [11] |
64623
>>> | - Не бих искал да ви досаждам... [11] | - Мне бы не хотелось вам досаждать... [11] |
64624
>>> | - Съвсем няма да ми досаждате... [11] | - Что вы! [11] |
64626
>>> | - Бъдете спокойна - отвръщам, макар че желанието ми е да заговоря тъкмо за убийството. [11] | - Не беспокойтесь, - заверяю я ее, хотя мне не терпится заговорить с нею именно об убийстве. [11] |
64627
>>> | - Тук всички искат да ме успокояват и всички ми говорят все за неща, които още повече ме разстройват, сякаш не ти стига, че тази страшна картина все още ми е пред очите... и това тяло... и тая кръв... [11] | - Тут все норовят меня успокаивать и все толкуют о вещах, которые меня расстраивают еще больше, будто мало мне того, что эта страшная картина до сих пор у меня перед глазами - труп... и эта кровь... [11] |