№ | Болгарский текст | Русский текст |
69293
>>> | Тя обаче приема невинната ми фраза като доста груб намек за плътски отношения и не пропуска възможността наново да ме уведоми, че си има приятел, дори в известно отношение почти съпруг, подир което все пак признава неохотно, че аз наистина съм й донейде симпатичен и че само поради тази причина тя може би ще се съгласи да си позволи с мене някои малки интимности - в наше време кой не си ги позволява, но без излишни прекалености и перверзни и изобщо при условие че ще се държа прилично, което естествено означава да й дам и известна дребна сума на заем: "Не си въобразявайте, момчето ми, че се касае за такса или нещо от тоя род", а просто една дребна сума, тъй като приятелят й в момента се намира чак в Ливърпул по една съвсем неотложна работа. [12] | Это безобидное заявление она воспринимает как грубый намек на плотские утехи и снова принимается уверять меня, что у нее есть парень, в известном смысле даже муж, потом неохотно признается, что я ей все же чем-то симпатичен и только по этой причине она, пожалуй, согласилась бы позволить себе некоторую интимность - кто в наше время себе этого не позволяет, - но только безо всяких излишеств и извращений и, конечно, при условии, что я буду вести себя прилично, как подобает порядочному человеку, а это означает, что я мог бы дать ей небольшую сумму - конечно, взаймы ("Только не воображайте, что речь идет о таксе или о чем-нибудь таком"); просто ей нужны деньги, потому что ее друг внезапно уехал в Ливерпуль по совершенно неотложному делу. [12] |
69294
>>> | Едва подир тия последни обяснения от нейна страна и подир заплащането на сметката от моя страна: "Понеже и без туй сте извадили портфейла, не е зле още сега да ми дадете моите двайсет лири, момчето ми", ние най-сетне напускаме кафенето и излизаме на въздух. [12] | И только после этих окончательных разъяснений с ее стороны и оплаты счета с моей стороны ("Вы и без того достали бумажник, мой мальчик, и будет лучше, если вы теперь же дадите мне мои двадцать фунтов"), мы наконец покидаем кафе и выходим на воздух. [12] |
69297
>>> | Във всеки случай завежда ме именно в това хотелче и ние минаваме транзит край гишето на ресепсията, изкачваме се на първия етаж и се озоваваме в стая с плътно спуснати пердета и застоял въздух, наситен с аромата на евтин одеколон. [12] | По крайней мере, приводит она меня именно туда, и мы, транзитом миновав окошко администратора, поднимаемся на второй этаж и вступаем в комнату с плотно задернутыми шторами и запахом дешевого одеколона в спертом воздухе. [12] |
69299
>>> | Приближавам с несигурни стъпки до въпросната мебел и блажено се изтягам върху кувертюрата от изкуствена коприна. [12] | Нетвердым шагом я подхожу к объекту моих мечтаний и блаженно вытягиваюсь на покрывале из искусственного шелка. [12] |
69300
>>> | - Бихте могли да си изуете поне обувките, момчето ми - промърморва жената с една просто удивителна досетливост, ако се вземе под внимание броят на изпитите чаши. [12] | - Вы могли бы по крайней мере разуться, мой мальчик, - замечает дама с поистине удивительной дотошностью, если принять во внимание, сколько она выпила. [12] |
69302
>>> | Мъглявините на настъпващата дрямка ми пречат да наблюдавам в подробности започналия вече номер на събличането. [12] | Подступающая дремота обволакивает меня туманом, мешая наблюдать в подробностях начавшийся стриптиз. [12] |
69314
>>> | Трябва да благодаря на дрямката, задето още не ме е оборила. [12] | Хорошо, что дремота не успела одолеть меня. [12] |
69316
>>> | - Остави човека, Питър - осмелява се да възрази Кети. [12] | - Не трогай его, Питер, - несмело протестует Кейт. [12] |
69317
>>> | - Между нас няма нищо такова, което... [12] | - Между нами нет ничего такого, чтобы... [12] |
69319
>>> | Питър отново се накланя към мене, което дава възможност на обувката ми да го светне право в лицето. [12] | Питер нагибается к кровати, и мне удается лягнуть его прямо в лицо. [12] |
69324
>>> | Един достатъчно твърд юмрук, принуждаващ ме да отстъпя и да се опра на най-близкия стол. [12] | Массивный кулак, который отбрасывает меня к стене, где стоит стул. [12] |
69327
>>> | Падам аз. Вероятно от искрата на съпричастие, възникнала между темето ми и някакъв твърд предмет. Зад гърба ми Питър наново е влязъл в действие. [12] | Падаю я, от соприкосновения моего темени с неким твердым предметом - Питер снова вступил в строй. [12] |
69329
>>> | Във всеки случай на няколко пъти се опитвам да се вдигна от пода, ала безуспешно. Тия двама души очевидно разполагат в момента с по двайсет ритника, защото накъдето и да се обърна, навсякъде срещам ритници. [12] | Я несколько раз пытаюсь подняться с пола, но безуспешно: куда ни повернуть, меня ждет пинок. [12] |
69332
>>> | Нямам представа колко време е минало и какво точно е станало, додето отново дойда на себе си. [12] | Понятия не имею, сколько времени прошло и что было со мной перед тем, как я пришел в себя. [12] |
69333
>>> | Първата ми мисъл е, че ако животът е тая страшна болка, която в момента изпитвам, едва ли си струва труда да оживявам. [12] | Мысль первая: если эта дикая боль - жизнь, то жить не стоит. [12] |
69335
>>> | Втората ми мисъл е, че в тая стая междувременно е станало твърде студено и ветровито. [12] | Мысль вторая: в комнате что-то очень холодно и здорово дует. [12] |
69336
>>> | Трябва да минат още доста минути, додето успея да отворя очи и да разбера, че съм захвърлен в един тъмен ъгъл на улицата. [12] | Проходит немало времени, прежде чем я открываю глаза и вижу, что лежу на тротуаре, на неосвещенном участке улицы. [12] |
69337
>>> | "Да отворя око" би било по-точно като израз, понеже за момента съм в състояние да отворя само едното. [12] | Строго говоря, открываю я не глаза, а глаз - на большее я в эту минуту не способен. [12] |
69341
>>> | На десет крачки от мене и на три метра над мене уличната лампа безучастно пръска в мрачината флуоресцентните си лъчи. [12] | С десяти шагов расстояния и с трех метров высоты на тротуар безучастно льется свет уличного фонаря. [12] |
69342
>>> | Но както съм легнал на земята и както ги гледам през полуспуснатите си клепачи, тия лъчи ми се струват като огромните пипала на един отвратителен бял паяк, насочени безпощадно насам, за да ме обгърнат и да ме смачкат. [12] | Я лежу и смотрю на него сквозь полуоткрытые веки. Лучи флюоресцентного света кажутся мне огромными щупальцами отвратительного паука. Они неумолимо тянутся ко мне, чтобы обхватить и раздавить мое тело. [12] |
69343
>>> | Така, проснат на тротоара, пребит от бой, ограбен и лишен от всякакъв белег за самоличност, започвам новия живот на новото си местоназначение. [12] | Так - избитый до потери сознания, обобранный и лишенный каких бы то ни было документов - я начинаю новую жизнь на новом месте. [12] |
69350
>>> | - Не, все пак трябва да го вдигнете - промърморва подир някое време първият. [12] | - Нет, все-таки его надо забрать, - решает после паузы первый. [12] |
69353
>>> | Не знам къде и какво точно е това "долу", но съзнавам, че две здрави ръце ме вдигат без особено усилие като наръч дърва и ме понасят нанякъде. [12] | Не знаю, что такое это "вниз", но чувствую, как сильные руки без особого усилия берут меня в охапку, точно вязанку дров, и куда-то несут. [12] |
69356
>>> | Вероятно лечебна болка - понеже смътно разбирам, че някой промива наранените места и ги превързва, - но все пак болка. [12] | Боль эта, по-видимому, целебная, я чувствую, как кто-то промывает мне раны и накладывает повязки, но все равно это боль. [12] |
69358
>>> | Не мога да кажа кой точно ден, ала съм сигурен, че се е съмнало, тъй като през малкото прозорче над мене се спуска широк слънчев лъч като светлинния сноп на прожекционен апарат сред здрача на кинозалата. [12] | Не знаю, какой именно, но день, потому что сквозь окошечко под потолком в комнату падает широкий сноп света, совсем как свет проекционного аппарата в темном кинозале. [12] |
69359
>>> | Помещението, дето лежа, съвсем не прилича всъщност на кинозала, ако не броим полумрака. [12] | Правда, помещение мало похоже на кинозал, если не считать полумрака. [12] |
69360
>>> | Това е някакъв килер, зает почти изцяло от пружината, на която съм проснат, и от фигурите на двамата мъже, надвесени над мене. [12] | Скорее его можно принять за кладовку. Почти всю ее занимает пружинный матрац, на котором я лежу, и двое людей, склонившихся надо мной. [12] |
69363
>>> | Твърде различни по ръст, те са еднакво плещести, с еднакво ниски чела и еднакво изпъкнали челюсти, а двата чифта малки тъмни очи ме гледат с едно и също хладно любопитство. [12] | Они разного роста, но одинаково плечисты, у них одинаково низкие лбы и мощные челюсти, а две пары маленьких темных глаз смотрят на меня с одинаковым холодным любопытством. [12] |
69365
>>> | - В такъв случай време е да го вдигнем, Ал - обажда се по-дребният. [12] | - Значит, хватит ему валяться, - отзывается тот, что пониже. [12] |
69368
>>> | - Колкото и да тлъстее, все още ще му остане време да отслабне. [12] | - Как бы ни разжирел, все равно ненадолго. [12] |