№ | Болгарский текст | Русский текст |
24789
>>> | - Вие излязохте по-упорит от мене, Уйлям, и аз съм принуден да капитулирам. [4] | - Вы оказались упорнее меня, и мне остается одно - капитулировать. [4] |
24792
>>> | - Бъдете добра да ни налеете още малко уиски! [4] | - Будьте добры, налейте нам еще понемногу виски! [4] |
24793
>>> | Грейс изпълнява нареждането и Сеймур отново вдига приветливо чашата си: [4] | Грейс выполняет указание, и Сеймур поднимает бокал. [4] |
24796
>>> | - Преди да тръгна, искам само да ви предупредя, че този път нямате никакви шансове да повторите номера с измъкването. [4] | - Прежде чем уйти, хочу предупредить, что на сей раз у вас нет никаких шансов повторить ваш номер. [4] |
24797
>>> | Не ви се сърдя за мигрената, която ми причинихте с упойващия газ, нито за отегчителното ви упорство, но трябва да ви кажа, че оттук нататък ще се наложи да изоставите упорството. [4] | Я не сержусь на вас ни за то, что усыпляющим газом вы заставили меня страдать от мигрени, ни за ваше досадное упрямство, но отныне вам придется отказаться от подобных вещей. [4] |
24800
>>> | - Да, но вие сам си го изпросихте. [4] | - Да, но вы на это сами напросились. [4] |
24801
>>> | И после режимът с нищо няма да ви притеснява освен в случай, че ви хрумне да го нарушите. [4] | И потом, режим этот не будет вам в тягость, если только вы не рискнете нарушить его. [4] |
24805
>>> | - Добре ме изиграхте - промърморвам, като поглеждам към Грейс. [4] | - Здорово вы надо мной подшутили, - тихо говорю я Грейс. [4] |
24806
>>> | - Това беше единственият начин да ви спася - свива рамене жената. [4] | - Это был единственный способ спасти вас, - пожимает плечами женщина. [4] |
24808
>>> | Но все едно, вече нямам сили да се противя и съм крайно уморен, и изобщо едничкото, което искам, е да потъна в едно чисто легло и да заспя. [4] | Но будь что будет, у меня больше нет сил противиться, до того я устал. Единственное, чего мне хочется, - это потонуть в чистой постели и уснуть. [4] |
24813
>>> | Аз бях решила да надиграя тоя човек. [4] | Мне хотелось оставить его в дураках. [4] |
24818
>>> | Леглото е огромно и меко и естествено образцово чисто и аз с наслада се отпускам в него, като се загръщам с пухената завивка. [4] | Постель на огромной мягкой кровати, конечно же, безупречно чистая. С наслаждением вытянувшись, укрываюсь пуховым одеялом. [4] |
24819
>>> | Боя се само, че то няма да бъде за дълго все така чисто. [4] | Знаю только, что такой чистой постель останется недолго. [4] |
24821
>>> | И сега, свит под кувертюрата и без да изчаквам пристъпа на възпиращите мисли, с бърз и енергичен жест прерязвам вените на двете си ръце. [4] | Не дожидаясь, пока нахлынут мысли, я решительным движением перерезаю вены обоих рук. [4] |
24824
>>> | Разликата е само в това, че последиците ще бъдат малко по различни, отколкото при едно порязване. [4] | Правда, последствия в этом случае будут несколько иные. [4] |
24825
>>> | Поставям палеца върху раната на едната си ръка, а подир туй и върху раната на другата, за да се уверя, че кръвта наистина се изтича. [4] | Чтобы убедиться, что кровь действительно вытекает, я зажимаю обе раны пальцами. [4] |
24827
>>> | Обаче когато няма друг изход... И когато това е единственият начин да се избегне другото, по-страшното малодушие... [4] | Но это единственный способ предупредить акт куда более страшного малодушия... [4] |
24828
>>> | Кръвта се изтича много бавно, но какво значение, аз няма за къде да бързам. [4] | Кровь течет очень медленно, но какое это имеет значение, мне спешить некуда. [4] |
24829
>>> | Затуй продължавам да лежа свит под пухената завивка, като се стремя да се оградя от гнетещите мисли, от неприятната лепнеща мокрота на кръвта върху тялото ми и от това обидно и глупаво самосъжаление, което понякога ни обхваща. [4] | Поэтому я лежу, свернувшись под одеялом, всячески стараясь отогнать от себя гнетущие мысли, не думать о неприятной мокроте липкой крови, и подавляю обидное чувство жалости к самому себе, которое порой охватывает меня. [4] |
24830
>>> | Да се оградя от всичко и да потъна в прегръдката на сладостно отмаляване, с която ме приема царството на небитието... [4] | Оградить себя от всего и потонуть в сладкой истоме перед тем, как переселиться в царство небытия... [4] |
24834
>>> | А го преживявам наяве, тук в мрака на бараката, и додето го преживявам, имам чувството, че в главата ми е съвсем ясно и че съм далеч от вълните на бълнуването. [4] | Все это я вижу наяву здесь, во тьме барака; и при всех этих переживаниях меня не покидает чувство, что у меня совсем ясная голова и что я не дрожу. [4] |
24836
>>> | Усещам страх не от въображаемото прерязване на вените, а от това, че мога да лежа така с отворени очи и да преживявам като действителни нещата, които съвсем не са се случили и няма да се случат. [4] | Он вызван тем, что я лежу вот так, с открытыми глазами, и словно наяву вижу то, чего не было и не могло быть. [4] |
24837
>>> | Значи, наистина почвам да откачам. [4] | Значит, я начинаю сходить с ума. [4] |
24838
>>> | Опитвам се да обуздая страха си, тоя страх от самия себе си, от това което става в главата ми. [4] | Я пытаюсь побороть свой страх, страх за самого себя, за свой рассудок. [4] |
24839
>>> | Защото страхът е само една инстинктивна тръпка, една гадна тръпка, която винаги може да се подтисне, ако си овладял изкуството. [4] | Одно из проявлений страха - это дрожь, отвратительная дрожь, которую всегда можно подавить, если хорошенько взять себя в руки. [4] |
24840
>>> | Не, страхът не може да се подтиска, нито да се обуздава. [4] | Нет, страх ни подавить, ни обуздать нельзя. [4] |
24841
>>> | Страхът трябва просто да се отстрани. [4] | Его надо просто изгонять. [4] |
24842
>>> | Да опразниш за миг главата си от всичко, което се намира в нея. [4] | Выбросить из головы все. [4] |
24844
>>> | Да се почувствуваш свободен от съображенията, които предизвикват страха. [4] | Освободиться от того, что порождает страх. [4] |
24845
>>> | А когато те опитат да се върнат, да намерят вратата затворена. [4] | А если порождающие его мысли вернутся обратно, пусть они натолкнутся на плотно закрытую дверь. [4] |