№ | Болгарский текст | Русский текст |
175528
>>> | За командващ отбраната на Пловдив беше назначен Савфет паша и боят в самия град можеше да започне още тая нощ. [22] | Ответственным за оборону Пловдива был назначен Савфет-паша, и бой в самом городе мог начаться еще этой ночью. [22] |
175531
>>> | - Госпожице - каза възбудено той, - ще трябва да ви отведа заедно с всички останали от къщата в стария чифлик в Лохута. [22] | Войдя, возбужденно заговорил: - Барышня, я должен отвезти вас и остальных домочадцев в старое имение в Лохуте. [22] |
175532
>>> | Тук е опасно и при улични боеве този квартал ще пострада най-много... [22] | Здесь опасно оставаться, в случае уличных боев этот квартал пострадает больше всех... [22] |
175535
>>> | Старият чифлик в Лохута беше скрита в овощни градини удобна къща в самите покрайнини на града. [22] | Старое имение в Лохуте представляло собой дом со всеми удобствами, спрятавшийся в глубине фруктовых садов. [22] |
175536
>>> | Тя обаче нямаше да напусне къщата, преди да види Борис, а той сигурно щеше да дойде едва на смрачаване. [22] | Однако она не может уехать, не повидавшись с Борисом, а он, наверное, придет лишь вечером. [22] |
175540
>>> | - Госпожице - каза той, - вие трябва да дойдете също. [22] | - Барышня, - сказал он, - вы тоже должны поехать. [22] |
175541
>>> | Това е нареждане на господаря. [22] | Это распоряжение хозяина. [22] |
175542
>>> | В случай на опасност да не ви оставяме в града. [22] | В случае опасности не оставлять вас в городе. [22] |
175545
>>> | - Господаря представлявам аз, а не вие - каза късо тя, - затова ви повтарям: отведете веднага леля ми и прислугата в Лохута. [22] | - Хозяина представляю здесь я, а не вы, - отрезала она, - поэтому я вам повторяю: немедленно отвезите тетю и прислугу в Лохуту. [22] |
175548
>>> | Турците не трябва да виждат, че напущаме къщата. [22] | Турки не должны видеть, что я оставляю дом. [22] |
175549
>>> | Ако до девет не дойда, значи съм намерила друг превоз до чифлика или съм отишла у Немцоглу. [22] | Если до девяти я не появлюсь, значит, сама уехала в имение или же пошла к Немцоглу. [22] |
175550
>>> | В такъв случай файтонът да се прибере. [22] | В таком случае фаэтон пусть возвращается обратно. [22] |
175552
>>> | Той вдигна рамене, искаше, изглежда, да каже нещо, но се обърна и излезе. [22] | Пожав плечами, он хотел было что-то возразить, но передумал и молча вышел из комнаты. [22] |
175556
>>> | И през тази тишина продължаваше да звъни безпомощно камбаната. [22] | И в этой тишине глухо продолжал звонить колокол. [22] |
175558
>>> | Беят не се бе виждал вече няколко дни. [22] | Самого Амурата не было видно уже несколько дней. [22] |
175560
>>> | Когато тръгваха за Лохута, Елени, плаха и нерешителна както винаги, дойде при София и я помоли да тръгне с тях. [22] | Перед отъездом в Лохуту Елени, робкая и нерешительная, как обычно, пришла к Софии и стала просить ее поехать с ними. [22] |
175562
>>> | След това я изпрати до изхода. [22] | Потом проводила ее до выхода. [22] |
175566
>>> | Светлината на пламъците се плъзгаше по стените на къщите от тепетата и ги правеше да светят като запалени. Градът замираше в тревожна нощ. [22] | Отблески пламени играли на стенах домов, на улицах было светло, но город затаился в предчувствии тревожной ночи. [22] |
175567
>>> | София дръпна пердето към улицата и остави запалена свещ на масичката под прозореца. След това седна на табурето до камината, загледана в гаснещата жар на огъня. [22] | София задернула занавеску на окне, поставила на подоконник зажженную свечу, потом села на пуфик у камина, глядя на догорающий огонь. [22] |
175577
>>> | Тя го гледаше. [22] | Она смотрела ему в глаза. [22] |
175581
>>> | - Да, Борис... - Тя гледаше пламъка на свещта. [22] | - Да, Борис... - Она смотрела на пламя свечи. [22] |
175586
>>> | - Какво от всичко, което ти казах тогава, искаш да ти повторя? [22] | - Что из того, что я тебе тогда сказала, ты хочешь, чтобы я сейчас повторила? [22] |
175590
>>> | - Да, Борис... Завинаги... [22] | - Да, Борис, навсегда!.. [22] |
175591
>>> | Той целуна косите й, после устните му минаха по лицето й; намериха нейните устни и изведнъж я почувства пламнала в прегръдките си, изгаряща го с цялата си всеотдайност, с която му принадлежеше. [22] | Он поцеловал ее волосы, губы его пробежали по ее лицу, нашли ее губы, и вдруг он ощутил ее всю целиком в своих объятиях, сжигающую его своим огнем самозабвения. [22] |
175592
>>> | Гърдите му усещаха ударите на сърцето й. [22] | Он слышал удары ее сердца. [22] |
175600
>>> | Часовникът в хаета удари и Борис се ослуша. [22] | Раздался бой часов в передней. Борис прислушался. [22] |
175608
>>> | - Трябва да тръгвам - проговори Борис. - Закъснявам... [22] | - Пора идти, - проговорил Борис, - я опаздываю... [22] |
175612
>>> | Аз чаках теб и сега сигурно ще дойдат да ме вземат... [22] | Я ждала тебя, сейчас, наверное, приедут и за мной... [22] |
175625
>>> | Амурат яздеше бавно към Пловдив, загледан в сивата далечина на пътя. [22] | Амурат-бей медленно ехал по направлению к Пловдиву, глядя в серую даль. [22] |
175629
>>> | Верен на войнишкия инстинкт, той искаше да определи какво става оттатък, зад тъмните ивици на крайбрежните гори. [22] | Верный своему инстинкту военного, он хотел определить, что происходит за темной полосой заречного леса. [22] |