№ | Болгарский текст | Русский текст |
167996
>>> | София едва сега забеляза плахия поглед на леля си, която я наблюдаваше. [22] | София только теперь заметила ее испуганный взгляд. [22] |
167997
>>> | - Огън да нямаш? - протегна ръка старата жена и докосна челото на момичето. [22] | - Уж не больна ли ты? - Тетушка пощупала лоб племянницы. [22] |
168001
>>> | Нощем не спиш, чувам те да ставаш, лампата ти свети... [22] | Ночами не спишь, горит лампа, я слышу, как ты ходишь по комнате... [22] |
168006
>>> | Не мога да спя при дъжд... [22] | В дождь меня обычно мучает бессонница... [22] |
168011
>>> | И ако знаеше, можеше ли да я разбере? [22] | И если Елени догадывается, способна ли она понять племянницу? [22] |
168017
>>> | Момичето се колеба минута, после повдигна полите на роклята си и се затича под големите липи край фасадата на къщата. [22] | Девушка на миг остановилась, потом, подобрав подол платья, помчалась к огромным липам, растущим вдоль фасада дома. [22] |
168018
>>> | - Софи - извика леля й, - не отивай далеч... [22] | - Софи, - крикнула ей вслед тетя, - не уходи далеко. [22] |
168019
>>> | - Сега ще дойда, ей сегичка - отвърна София и като продължаваше да тича, махна с ръка. [22] | - Я сейчас вернусь, - ответила издали София и помахала рукой. - Сейчас, сразу же... [22] |
168022
>>> | Огледа се в мрака и забеляза Докса в края на коневръза. [22] | София огляделась и заметила у коновязи Доксу. [22] |
168033
>>> | Момичето се обърна и видя под навеса до сливата стара, потъмняла от годините и от кърския пек жена, която я гледаше, разчепквайки вълна с костеливите си изкривени пръсти. [22] | Девушка обернулась и увидела сидящую под развесистой сливой старуху, прядущую пряжу. [22] |
168035
>>> | Вгледа се в нея. И изведнъж се сети. [22] | Она внимательно вгляделась в потемневшее от солнца и старости лицо. [22] |
168036
>>> | - Аз съм те виждала, бабо - каза тя и като изтупа полите си, доближи старата. [22] | - Я тебя где-то видела, бабушка, - подошла она поближе. [22] |
168037
>>> | - Виждала си ме, как да не си ме виждала - провлече пак гласа си жената. [22] | - Конечно, дитя мое, как же не видеть. [22] |
168039
>>> | Но досега живеех в другия чифлик, в Лохута, та затова си ме забравила... Как да ме не знаеш - баба ти Мина, гледачката... Я... И при майка ти колко съм идвала, царство й небесно... [22] | К твоей матушке, царство ей небесное, сколько раз приходила. Я бабка Мина, гадалка - тебе ли меня не знать... Только раньше я жила в другом имении, в Лохуте... Вот ты меня и забыла... [22] |
168041
>>> | Пиеха кафе с нея, говореха дълго, чакаха да се утаят обърнатите чашки и после, като изпращаха София за нещо в горните стаи, тази загадъчна жена започваше да върти чашката в ръката си и да нарежда тихо и доверително до рамото на майка й. [22] | Они пили кофе по-турецки, потом переворачивали чашки вверх дном и начинали беседовать. Отослав Софию за чем-нибудь наверх, мать протягивала свою чашку гадалке, и та принималась тихо говорить что-то, пристально вглядываясь в кофейную гущу и доверительно наклонясь к ее матери. [22] |
168042
>>> | "Не са за деца тия работи..." - отвръщаше майка й, когато София я запитваше за гледачката, и очите й потъваха още по-дълбоко в повехналите сенки на лицето й. [22] | Когда София спрашивала, о чем говорит эта старуха, мать уклончиво отвечала, что не детское это дело, и глаза ее становились бездонными и печальными. [22] |
168043
>>> | - Спомням си, как да не си спомням... - повтори замислено София и прибра диплите на полата си, после подгъна колене до старата. [22] | - Конечно, помню, как не помнить... - задумчиво повторила София и, подобрав подол платья, опустилась у ног старухи. [22] |
168044
>>> | - Ти на кафе гледаше, нали? - погледна я тя, като присви леко очи. [22] | - Ты ведь на кофейной гуще гадала, правда? - спросила она, слегка сощурив глаза. [22] |
168046
>>> | - А на мен ще гледаш ли? [22] | - А мне погадаешь? [22] |
168047
>>> | - На тебе ли? - усмихна се лукаво гледачката. [22] | - Тебе? - женщина лукаво усмехнулась. [22] |
168048
>>> | - Какво да ти гледам аз. Тя твоята е вече писана... Сватба, сватба те чака тебе... [22] | - Что тебе гадать, у тебя и так все ясно: свадьба, свадьба тебя ожидает... [22] |
168052
>>> | София не обичаше да й говорят за женитба. [22] | София не любила, когда заходил разговор о замужестве. [22] |
168055
>>> | - Ти откога гледаш? - сложи тя длан върху кокалестата ръка на старицата. [22] | - А ты давно гадаешь? - она накрыла ладонью костлявую руку старухи. [22] |
168057
>>> | - Ние, балканджиите, се раждаме такива... [22] | - Мы, горцы, такими рождаемся... [22] |
168060
>>> | От Доспат, от планините... - вдигна вежди с леко недоумение гледачката. [22] | С Доспатских гор... - старуха недоуменно подняла брови. [22] |
168065
>>> | Не си ходила ти нагоре да видиш гора, да видиш хубост... [22] | Жаль, не доводилось тебе там бывать, а то бы увидела красоту... лес... [22] |
168067
>>> | София гледаше смаяно старицата. [22] | София замерла. [22] |
168071
>>> | Дълго гледа ръцете на старицата. После тръгна към горния край на градината, към къщата. [22] | Постояла немного, глядя на руки старухи, потом медленно направилась к дому. [22] |
168073
>>> | - Пък идвай сегиз-тогиз да се видим, да си подумаме . .. [22] | - Приходи опять, как выдастся времечко... [22] |
168074
>>> | - Ще дойда пак, бабо... Ще дойда - отвърна някак насила София и продължи бавно нагоре по пътеката. [22] | - Приду, бабушка, непременно приду... - пересиливая себя, ответила София и медленно пошла вверх по тропинке. [22] |